Time Is The Simplest Thing (1986) - Plot & Excerpts
This is my very first Science Fiction book. I have read it many years ago I absolutely loved it. I don't know will I like it so much if I read it know - after all the others sci-fi books I have read. But it's the book, which provoked my interest for this genre.Това е първа фантастична книга, която прочетох в живота си. Беше преди много, много години и бях омагьосана от самата идея въображението на човек да създава едно измислено бъдеще, да поставя човечеството в определена ситуация и да прави предположения как би реагирало то в нея.В началото книгата започна с разсъжденията, че човечеството има нужда от свой герой - магия, религия, наука. В света на "Времето е най-простото нещо" опитите за пътешествия в Космоса са претърпели провал и вярата на човечеството се е прехвърлила върху паранормалниците - хора с умения като телепатия, телекинеза, левитация - и новата технология за пътуване из Космоса на умовете на тези хора, докато телата им си почиват в специални машини. За съжаление, корпорацията "Фишхуук" задържа монопола върху технологията на пътуването на умовете из Космоса и скоро нейната политика на печелбарство пречупва вярата на човечеството в този път. То изпада в ново Средновековие, изпълнено със суеверия, страх, безнадежност и жестокост. А хората с паранормални способности са подложени на гонения досущ като вещиците навремето.Главният герой на книгата е паранормалникът Шепърд Блеън - космически пътешественик. Един ден умът му се прибира от Космоса с добавка - извънземен разум. Блейн разбира, че работодателите му от "Фишхуук" едва ли ще приемат това добре и избягва. Той напуска безопасният оазис на корпорацията и се озовава във враждебния свят, където мнозина биха го осъдили на смърт само защото е роден с паранормални способности...Много харесвам тази книга както защото е първата ми от този жанр, така и заради историята на Блейн в този така враждебен, но всъщност и така възможен свят. Може би най-ценното в нея е не самата история, а анализът на човешкото мислене и на тъмните страни на човешката същност - страхът и омразата към различните, алчността, заграбваща тайните на науката и света в името на печалба на единици и ужасните последствия, които това може да има за целия свят.Минаха доста години преди да започна да чета комиксите за преследваните заради силите си мутанти Х-Мен и още повече години преди да се замисля за обществените процеси и човешките привички, за които писах по-горе. Но макар и да ми отне време да я разбера (заради възрастта си, когато я четох за първи път), това е книга, която ще помня цял живот.
Although the title suggests a time-travel tale, this is actually a story about persecuted paranormals, standing in a tradition with Stapledon's Odd John (1935) at one end and X-Men, The 4400 and Heroes at the other. Simak's 1961 novel has more in common with the former, in that it shares Stapledon's pessimism about the possibility of reconciliation between exceptional and ordinary people.Our hero is the slyly-named telepath Shepherd Blaine. He works for Fishhook, a corporation that employs paranormals ("parries") to visit the stars remotely. The rigours of solar radiation have rendered it impossible for mankind to travel there physically:And all the years were dead and all the dreams were futile and Man had finally ended up in a little planetary dead-end. For then the gods had toppled, and Man, in his secret mind, had known that after all the years of yearnings, he had achieved nothing more than gadgets.Blaine encounters an alien who takes up squatting room in Blaine's mind. Former colleagues to whom this has happened have been abducted by Fishhook, so Blaine goes on the run. He travels through a little-changed small-town America (Simak's habitual terrain), looking for purpose, dodging not only his employer's pursuit but the blind prejudice and mob violence of ordinary people.It's in this persecution that Simak's characteristic sadness about the human condition comes through. The attempts of Blaine and others to create understanding between the inevitably factionalised populations, parries and normals, are seen to come to naught: small-minded prejudice, ignorance and fear, Simak seems to suggest, are beyond the ability of reason and goodwill to defeat. Using the skills he inherits from the alien, Blaine has to make his own 'happy ending': it cannot encompass everyone.Simak was a great SF writer, sadly neglected now, and unusual among the old US crop in infusing his folksy books not with indomitable optimism, but with a humane, clear-sighted melancholy. This is no classic of the genre, but it's intelligent, thoughtful and well-written.
What do You think about Time Is The Simplest Thing (1986)?
A mash-up of Simak's two previous works, Time & Again (alien hypostatic union, time manipulation) and Ring Around the Sun (mutants, projecting mentally and bodily to another world, corporate/capitalist corruption, alien science), Time is the Simplest Thing has all of Simak's strengths (broad imagination, new ideas on every page, a wary optimism and skepticism of bare materialism) and all of Simak's weaknesses (rushed plot, contrivances, thin characters, poor resolution). Entertaining and thought-provoking, Simak is always worth reading.
—John
La scienza non è riuscita ad aprire ìa strada per le stelle, e l'uomo ha dovuto immergersi nel profondo di se stesso per trovare un sistema nuovo grazie al quale sondare l'universo. Nasce così l'Amo, una società privata che utilizza i poteri paranormali di individui in grado di viaggiare con la mente su stelle e pianeti che non possono essere raggiunti con il corpo. E nell'infinita vastità del cosmo, l'Amo ha trovato nuove conoscenze, ricchezze inaspettate: ma anche pericoli inattesi. Dei rischi nascosti tra le pieghe dell'Universo si è accorto anche Shepherd Blaine, un Pescatore di Stelle, che ha inviato la sua mente, come l'amo di una lenza, ad immergersi negli abissi dello spazio. Ritirandola, però, si è accorto che ad essa si è attaccato qualcosa di inaspettato. Questa "presenza" estranea che è in lui, gli vale una caccia spietata da parte degli esponenti "normali" dell'umanità, ma proprio da questa "presenza" aliena lui trarrà la conoscenza necessaria per salvare se stesso e i suoi simili.
—Matteo Pellegrini
Another great story from Simak. This one really flows well from start to finish. Never a scene too complicated for a few words to describe. The story basically seemed like a galactic civil rights movement, but Simak creates such a rich history to his dystopian society that you fall right into the shoes of Shep Blain. The whole telepathy and shared consciousness story line is very excellent, but the story eventually wanes into a simple chase sequence before wrapping up. I wish Simak could have kept the rich world building a bit more towards the end, but otherwise a fine story.
—Steve
